Заземяване

Заземителни инсталации

Правилата за проектиране на заземителни инсталации и изискванията към заземяването са регламентирани Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии.

Заземяването е електрическо съединение на определено устройство със земята.

Заземяването се състои от "заземител" (част от ел. мрежата непосредствено съприкосновена със земята) и заземяващ проводник съединявящ заземяемото устройство със заземителя. Заземителя може да бъде прост метален кабел, или сложен комплекс от елементи със специална форма.

Правилата за изграждане на електрическите инсталации са определени в Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии. В нея е регламентирано всяко действие с електрически ток и електрическите съоръжения. Наредба 3 е съобразена с българските (БДС) и европейските (EN) стандарти.

Доброто заземяване е изключително важен фактор. Ако изолацията на даден прибор включен в ел. мрежата с метален корпус е нарушена, то корпуса може да се окаже под електрическия потенциал на фазата и при отсъствие на заземяване, това не може да се установи. Съприкосновението с такъв неизправен прибор може да доведе до смърт.

Ако металният корпус на електрическия прибор е заземен, то при възникването на електрически контакт между проводника и корпуса може да се случи следното:

Ако приборът е включен в ел. мрежата чрез дефектнотокова защита, той реагира дори и на незначителна разлика в потенциалите (обикновено прагът на чувствителност е 30mА), и незабавно изключва неизправния участък от мрежата.

Ако няма дефектнотокова защита, неизправният участък може да се изключи само от предпазител - ако силата на тока във фазата на заземителя превиши прага Фактически предпазителят се задейства само при относително силен ток.